Детски психолог обяснява причините и дава рецепти за справяне
Илюстрация: Guliver / iStock
От време на време децата губят апетит, а и си има някои злояди по природа. И естествено, че всеки родител се притеснява, когато малкото не иска да яде. Някои пъхат лъжичките насила в устата, то плюе, те пак, докато се отврати от дадено ястие. Други измислят какви ли не лакомства в опитите си да го примамят да хапне, което пък води до капризничене.
Коя тактика обаче работи? Ценни отговори дава детският психолог, невропсихолог и психотерапевт Елена Бикова пред letidor.ru.
По следите на изгубения апетит
Причините за това състояние са няколко:
- Влошено здраве
Може детето да се разболява – затова да не му се яде. Лесно ще разберете, ако е отпаднало, раздразнително и/или има физически индикатори за болест, като повишена температура, хрема, кашлица, обрив.
При деца до 3 години честа причина за загубата на апетита е никненето на зъби.
Не искайте от болното дете да яде както обикновено - предложете му айрян, чай, нещо леко за хапване.
Снимка: Guliver / iStock
За щастие, когато оздравее, апетитът се възстановява. Често педиатрите съветват да се откажете от месните и млечни храни в този период, като се позовават на факта, че ще натоварят черния дроб, който и без това е зает да изхвърля токсините от организма. Но някои деца предпочитат само млечни продукти по време на заболяването.
- Страхува се да пробва нови неща
Има деца, които с възрастта не се избавят от своите първоначални хранителни пристрастия и ядат минимален набор от продукти – пет-шест, обикновено въглехидрати, и е трудно да ги накараш да опитат някакъв нов вкус. Този проблем обикновено се решава от само себе си, когато тръгнат на училище.
- Хапване между основните хранения
Малките трудно издържат от закуска до обяд без междинно хранене и понякога хапват през 2-3 часа, затова и на основното хранене не са гладни.
- Емоционално напрежение
В семейства, които се развеждат, когато почине близък човек, когато загубят любимата си играчка, или кучето изчезне, когато в детската градина му се присмиват, когато мама отиде на работа – много и различни са неблагоприятните обстоятелства, заради които детето може да изгуби апетит.
- Липса на интерес към храната
Снимка: Shutterstock
На родителите често им се струва, че детето няма апетит и не се храни. Всъщност то яде, само че без да изпитва интерес – именно затова се създава впечатление, че е злоядо.
- Непривична консистенция на храната
Понякога малките предпочитат само пюрета или полутвърди храни, подходящи за 6-10-месечни бебета, вместо да се пранят с нормална, твърда храна, те ѝ се мръщят. Ако в чинията им попадне твърдо топчесто парченце, те могат да изплюят всичко, да закрият уста с ръце и да откажат въобще храната.
- Непривичен начин за хранене
Много деца обичат да ядат с ръце и когато родителите им се опитат да ги научат да използват приборите за хранене, те се отказват от яденето.
Кога липсата на апетит е повод за безпокойство
Има симптоми при загубата на апетит, които са индикатор за сериозен проблем. Ако липсата на апетит се появи внезапно и/или продължи твърде дълго, непременно се консултирайте с лекар.
Важно е да изключите соматични заболявания (заболяванията на вътрешните органи и ендокринната система).
И ако липсата на апетит не е признак за болест, е нужно да се борите с това състояние с психолгически методи.
Как да помогнете
Наблюдавайте колко и какво яде детето в разстояние на няколко дни. Много често родителите се притесняват, че детето не се храни на закуска, обед или вечеря, а то всъщност приема достатъчно количество калории за целия ден.
1. Когато системно хапва прекалено много сладки и въглехидратни храни – не можете да забраните сладкото изобщо, но е добре да скриете лакомствата в недостъпни за неговите очи чекмеджета и да му ги давате от време на време за десерт.
Неправилно е да обещавате на детето бонбони само, ако си изяде цялата купичка със супа.
С такива методи вие му създавате навик да очаква възнаграждение за всичко – не само за храненето.
Снимка: Guliver / iStock
2. Ако заедно с липсата на апетит наблюдавате емоционално напрежение, опитайте се да изясните причината за това поведение – то обикновено не е свързано само с храната. Ако притесненията ви в тази посока се задълбочат, потърсете съвет на детски психолог.
3. Когато малкото седне на масата, не бързайте да пускайте телевизора „за фон“. Често пъти някои майки и бащи позволяват на малкото да гледа анимация, докато се храни, за да не капризничи.
Това не е добър навик - впоследствие може да се стигне дотам, че детето не може да яде в други условия, например на тишина.
4. Чувството за глад невинаги достига до нужния стадий – загрижени родители току подават бисквитка, банан или нещо дребно за хапване и така детето не разбира дали му се яде още, или вече е нахранено.
Снимка: Guliver / iStock
Това затормозява потребността на детето да вземе самостоятелно решение за яденето. Малките се учат много бързо, но защо да го правят, когато мама се грижи за всичко?
В по-голяма възраст родителите на такива деца започват да се оплакват, че хлапетата не се интересуват от нищо, не искат да правят нищо и нищо не им е забавно.
Поставете на достъпно място полезни храни - плодове, моркови, орехови ядки, така че детето да си избира и да си взема, когато прецени, че му се яде.
5. Режимът на хранене е нещо чудесно, но често пъти родителите се оплакват, че детето не го спазва. Особено вкъщи, докато в детската всичко си изяжда. В този случай пак се налага да понаблюдавате малкото. Някои деца обичат да ядат повече сутрин, други просто не могат да хапнат нищо, след като се събудят - огладняват след като мине време и си поиграят.
Позволете на детето само да определи кога и какво иска да яде. Вие сте му предложили най-различни храни, то знае какъв е вкусът им, може да ги определи и да прецени какво му се яде точно сега.
Хлапето над 1-2 години може даже да ви помага с приготвянето на храната, например да измие краставица, да разбърка салатата – позволете му да избира.
6. Малките деца се затрудняват да стоят дълго на едно място. Всички сте се събрали за обяд, но то е изяло лъжичка супа и вече става от масата. Накарайте го да остане: „Още се храним, хапни и ти поне още мъничко.“
Така в мозъка постъпва сигнал и нивото на гликозата се повишава, детето има нужда да се раздвижи и после ще може да продължи. Това се наблюдава често при децата между 1,5 и 3-4 години.
Полезните навици да се хапват полезни храни могат да помогнат на детето за този проблем.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари